Mar 26, 2010, 8:31 PM

Звездна омая

  Poetry » Love
833 0 9

 

ЗВЕЗДНА ОМАЯ


Стъпките ми стъпките ти гонят,

тихо падат белите звезди.

В тишината като цвят се ронят

и покриват твоите гърди.


Пламнала от звездната омая,

като Лунна фея грееш ти.

Аз те викам, искам да узная

има ли ме в твоите мечти.


Сън ли е това или наяве? -

пита моето сърце света.

Тази приказка не се забравя -

може би това е Любовта?


Стъпките ми стъпките ти гонят,

тихо падат белите звезди.

В тишината като цвят се ронят

най-прекрасните ми земни дни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радко Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красота! Колко ли жени мечтаят някой да им посвети подобен стих?
    Всяка жена е жадна да чуе любовно признание, а ако то е "облечено" в красивата одежда на един вълшебен стих, сърцето й прелива от щастие. Пиши, приятелю, пиши и за тези, които не умеят да изразят чувствата си със свои думи, а искат да направят щастливи любимите си.
  • Аплодисменти!!!
  • Благодаря на Ангел, Пламенка, Петина, Мариана, Пепа, Яна, Веска, Белла!
    За мен вашето мнение означава много, защото зная, че сте истински творци! Пожелавам ви не само звездна, но и пролетна омая, за да стане животът ви още по- красив и плодотворен!
  • Стъпките ми стъпките ти гонят,

    тихо падат белите звезди.

    В тишината като цвят се ронят

    най-прекрасните ми земни дни!

    Прекрасно!!!
  • Уаааууу! Много влюбен стих! ...Тази приказка не се забравя -
    може би това е Любовта?...Поздрави и от мен!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...