6 ene 2013, 8:37

Звездна приказка...

835 0 4

    

    Звездна приказка...

 

                                           ...на Теб!

 

Една звезда отрони се и падна-

погледнах те в очите и във тях

душата ти видях, за обич жадна

и твоите желания видях...

 

От моите желания обаче

небето ще остане без звезди,

а целият проблем е във това, че

желая ти да ме обичаш...Ти!..

 

Прахосах толкова любов чаровна

до днес и не пожалих, ала на

сега на Звездното небе се моля:

„Родена в някоя Мъглявина

 

сама пресякла Бездната космична

една Звезда да полети към нас

и освети Душата ти, различна

от всичко, над което  имам власт...”

 

И само малко, докато следата

от нея към Земята изгори,

аз искам да надникна на Душата ти

във тайните... Забравени дори...

 

...А изгори ли тя и стане тъмно

и ме докоснеш в звездния сумрак

с желание неизяснено, смътно,

но прелестно (и още как!),

 

ще мина по небето...В звездопада

увлякал Млечната мъглявина

и звезден дъжд в искрящата плеяда

над нас ще ръси Звездна светлина!...

 

д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми - романтично е!
  • Много неща ми харесаха в това стихотворение, което е истинска поезия. Но това няма да ме спре да кажа, че някои неща в него не ми се нравят - думи като "обаче" и изрази като "и още как!" нямат никакво място в поезията (ако не е драма за сцена в поетична форма).
  • Много светличко! И красиво!
  • Явно днес е добър ден за българската - и в частност за откровенската - поезия. Стана ми някак звездно, докторе. Поздрав от мен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...