Звездна приказка...
Звездна приказка...
...на Теб!
Една звезда отрони се и падна-
погледнах те в очите и във тях
душата ти видях, за обич жадна
и твоите желания видях...
От моите желания обаче
небето ще остане без звезди,
а целият проблем е във това, че
желая ти да ме обичаш...Ти!..
Прахосах толкова любов чаровна
до днес и не пожалих, ала на
сега на Звездното небе се моля:
„Родена в някоя Мъглявина
сама пресякла Бездната космична
една Звезда да полети към нас
и освети Душата ти, различна
от всичко, над което имам власт...”
И само малко, докато следата
от нея към Земята изгори,
аз искам да надникна на Душата ти
във тайните... Забравени дори...
...А изгори ли тя и стане тъмно
и ме докоснеш в звездния сумрак
с желание неизяснено, смътно,
но прелестно (и още как!),
ще мина по небето...В звездопада
увлякал Млечната мъглявина
и звезден дъжд в искрящата плеяда
над нас ще ръси Звездна светлина!...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
