Звездна приказка...

6.01.2013 г., 8:37 ч.

Поезия » Пейзажна

587 0 4

Звездна приказка...

...на Теб!

Една звезда отрони се и падна-

погледнах те в очите и във тях

душата ти видях, за обич жадна

и твоите желания видях...

От моите желания обаче

небето ще остане без звезди,

а целият проблем е във това, че

желая ти да ме обичаш...Ти!..

Прахосах толкова любов чаровна

до днес и не пожалих, ала на

сега на Звездното небе се моля:

„Родена в някоя Мъглявина

сама пресякла Бездната космична

една Звезда да полети към нас

и освети Душата ти, различна

от всичко, над което имам власт...”

И само малко, докато следата

от нея към Земята изгори,

аз искам да надникна на Душата ти

във тайните... Забравени дори...

...А изгори ли тя и стане тъмно

и ме докоснеш в звездния сумрак

с желание неизяснено, смътно,

но прелестно (и още как!),

ще мина по небето...В звездопада

увлякал Млечната мъглявина

и звезден дъжд в искрящата плеяда

над нас ще ръси Звездна светлина!...

д-р Коста Качев

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

fraulia (Васка Мадарова)

2013-01-06T17:41:25+02:00

Харесва ми - романтично е!
Bezzhichen (Безжичен)

2013-01-06T13:19:06+02:00

Много неща ми харесаха в това стихотворение, което е истинска поезия. Но това няма да ме спре да кажа, че някои неща в него не ми се нравят - думи като "обаче" и изрази като "и още как!" нямат никакво място в поезията (ако не е драма за сцена в поетична форма).
zvezdobroj (Морско конче)

2013-01-06T12:57:35+02:00

Много светличко! И красиво!
severianin (Валентин Чернев)

2013-01-06T11:47:17+02:00

Явно днес е добър ден за българската - и в частност за откровенската - поезия. Стана ми някак звездно, докторе. Поздрав от мен!