16 nov 2023, 6:34

Звездни атоми

746 2 3

Приседнала на ръба на мислите

понякога долавям стихове

и ги записвам...понякога мислите

отлитат и се разпиляват във всемира.

Събирам си тогава звезден прах

та в шепите тайничко да свети...

Но кристалната решетка над света

пленена е от хилядите сателити...

преследват мислите - обвиват сетивата

в тънки мрежи - та да сме покорни...

Тогава шепите разтварям...

та звезден прах да заблести

а мислите се сипят непокорни

и разплитам тайно - изплетените

мрежи от лъжи...лъжовно време...

Но божествени искрици

са кодирани във нас

и всеки пази кода уникален...

уникален и неповторим

и това ни прави хора!

Изтъкани сме от звездни атоми

и всеки идва тука на земята

да научи - Вселенските закони!

Блестят звездните ни атоми

и изпращат импулса любов

към Всемира...а кристалната мрежа

сияе и позлатява светът ни...!

Осъзнаваме колко сме крехки

и колко много обичаме нашият свят

и тази любов която в сърцата

ни земни пулсира - ни издига

все по - високо в пулса на времето

към нови вълшебни измерения...

 

08.10.2023г

Катя Джамова

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
    С най - добри пожелания за много здраве и нови творчески успехи!
  • Красиво е, Кате!
  • "Изтъкани сме от звездни атоми
    и всеки идва тука на земята
    да научи - Вселенските закони!
    Блестят звездните ни атоми
    и изпращат импулса любов
    към Всемира...а кристалната мрежа
    сияе и позлатява светът ни...!"

    Картинно, красиво и завладяващо. Поздравление, Катя!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...