16.11.2023 г., 6:34

Звездни атоми

735 2 3

Приседнала на ръба на мислите

понякога долавям стихове

и ги записвам...понякога мислите

отлитат и се разпиляват във всемира.

Събирам си тогава звезден прах

та в шепите тайничко да свети...

Но кристалната решетка над света

пленена е от хилядите сателити...

преследват мислите - обвиват сетивата

в тънки мрежи - та да сме покорни...

Тогава шепите разтварям...

та звезден прах да заблести

а мислите се сипят непокорни

и разплитам тайно - изплетените

мрежи от лъжи...лъжовно време...

Но божествени искрици

са кодирани във нас

и всеки пази кода уникален...

уникален и неповторим

и това ни прави хора!

Изтъкани сме от звездни атоми

и всеки идва тука на земята

да научи - Вселенските закони!

Блестят звездните ни атоми

и изпращат импулса любов

към Всемира...а кристалната мрежа

сияе и позлатява светът ни...!

Осъзнаваме колко сме крехки

и колко много обичаме нашият свят

и тази любов която в сърцата

ни земни пулсира - ни издига

все по - високо в пулса на времето

към нови вълшебни измерения...

 

08.10.2023г

Катя Джамова

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
    С най - добри пожелания за много здраве и нови творчески успехи!
  • Красиво е, Кате!
  • "Изтъкани сме от звездни атоми
    и всеки идва тука на земята
    да научи - Вселенските закони!
    Блестят звездните ни атоми
    и изпращат импулса любов
    към Всемира...а кристалната мрежа
    сияе и позлатява светът ни...!"

    Картинно, красиво и завладяващо. Поздравление, Катя!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...