Приседнала на ръба на мислите
понякога долавям стихове
и ги записвам...понякога мислите
отлитат и се разпиляват във всемира.
Събирам си тогава звезден прах
та в шепите тайничко да свети...
Но кристалната решетка над света
пленена е от хилядите сателити...
преследват мислите - обвиват сетивата
в тънки мрежи - та да сме покорни...
Тогава шепите разтварям...
та звезден прах да заблести
а мислите се сипят непокорни
и разплитам тайно - изплетените
мрежи от лъжи...лъжовно време...
Но божествени искрици
са кодирани във нас
и всеки пази кода уникален...
уникален и неповторим
и това ни прави хора!
Изтъкани сме от звездни атоми
и всеки идва тука на земята
да научи - Вселенските закони!
Блестят звездните ни атоми
и изпращат импулса любов
към Всемира...а кристалната мрежа
сияе и позлатява светът ни...!
Осъзнаваме колко сме крехки
и колко много обичаме нашият свят
и тази любов която в сърцата
ни земни пулсира - ни издига
все по - високо в пулса на времето
към нови вълшебни измерения...
08.10.2023г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
С най - добри пожелания за много здраве и нови творчески успехи!