16 нояб. 2023 г., 06:34

Звездни атоми

729 2 3

Приседнала на ръба на мислите

понякога долавям стихове

и ги записвам...понякога мислите

отлитат и се разпиляват във всемира.

Събирам си тогава звезден прах

та в шепите тайничко да свети...

Но кристалната решетка над света

пленена е от хилядите сателити...

преследват мислите - обвиват сетивата

в тънки мрежи - та да сме покорни...

Тогава шепите разтварям...

та звезден прах да заблести

а мислите се сипят непокорни

и разплитам тайно - изплетените

мрежи от лъжи...лъжовно време...

Но божествени искрици

са кодирани във нас

и всеки пази кода уникален...

уникален и неповторим

и това ни прави хора!

Изтъкани сме от звездни атоми

и всеки идва тука на земята

да научи - Вселенските закони!

Блестят звездните ни атоми

и изпращат импулса любов

към Всемира...а кристалната мрежа

сияе и позлатява светът ни...!

Осъзнаваме колко сме крехки

и колко много обичаме нашият свят

и тази любов която в сърцата

ни земни пулсира - ни издига

все по - високо в пулса на времето

към нови вълшебни измерения...

 

08.10.2023г

Катя Джамова

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
    С най - добри пожелания за много здраве и нови творчески успехи!
  • Красиво е, Кате!
  • "Изтъкани сме от звездни атоми
    и всеки идва тука на земята
    да научи - Вселенските закони!
    Блестят звездните ни атоми
    и изпращат импулса любов
    към Всемира...а кристалната мрежа
    сияе и позлатява светът ни...!"

    Картинно, красиво и завладяващо. Поздравление, Катя!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...