Звездни мечти

28 jun 2010, 12:35

Poesía » Otra

914 0 2

Отново стреляш по звездите,

мислиш си, виновни са те,

за живота, за сълзите,

за умрялото момче...

С тъга поглеждаш очите,

оцветени в жълто, пак са те,

но не ще да видиш там сълзите

на умрялото момче!

Очакваш пак звезда да падне,

да угасне в черното море,

за да пожелаеш да се върне

онова - умрялото момче.

Нима виновно е детето,

което ти сам уби,

нима е нужда да кълнеш морето,

в което падат хиляди сълзи?

Сега си старец, не си спомняш хубавите дни.

Твоята глава е празна, заради убивани мечти!

Мечтите твои, на детското съзнание,

мечтите на умрялото момче.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

gudel4e (Дияна)

2010-06-29T09:30:36+03:00

Лаууу, много е силно. Натъжаващо, безвъзвратно е стареенето за жалост... Хареса ми!!! Поздрав.
stel88 (Стеляна)

2010-06-28T19:29:54+03:00

!!! Силно е!