Звездни мечти

28 июн. 2010 г., 12:35

Поэзия » Другая

779 0 2

Отново стреляш по звездите,

мислиш си, виновни са те,

за живота, за сълзите,

за умрялото момче...

С тъга поглеждаш очите,

оцветени в жълто, пак са те,

но не ще да видиш там сълзите

на умрялото момче!

Очакваш пак звезда да падне,

да угасне в черното море,

за да пожелаеш да се върне

онова - умрялото момче.

Нима виновно е детето,

което ти сам уби,

нима е нужда да кълнеш морето,

в което падат хиляди сълзи?

Сега си старец, не си спомняш хубавите дни.

Твоята глава е празна, заради убивани мечти!

Мечтите твои, на детското съзнание,

мечтите на умрялото момче.