Звездни мечти
Отново стреляш по звездите,
мислиш си, виновни са те,
за живота, за сълзите,
за умрялото момче...
С тъга поглеждаш очите,
оцветени в жълто, пак са те,
но не ще да видиш там сълзите
на умрялото момче!
Очакваш пак звезда да падне,
да угасне в черното море,
за да пожелаеш да се върне
онова - умрялото момче.
Нима виновно е детето,
което ти сам уби,
нима е нужда да кълнеш морето,
в което падат хиляди сълзи?
Сега си старец, не си спомняш хубавите дни.
Твоята глава е празна, заради убивани мечти!
Мечтите твои, на детското съзнание,
мечтите на умрялото момче.
© Космически автор All rights reserved.
