20 nov 2018, 10:41

Звездни сияния

  Poesía » Otra
465 0 0

Моите думи към небето аз отпращам

дето там ми светят хиляди звезди.

С тях аз земните си поздрави изпращам...

Мойто име между тях да се внедри.

 

Там и за душата място да ми сторят -

изтерзана тя от земни новини.

И на думите ми те да отговорят

с най-красивите небесни светлини.

 

Аз от тука с радост земна ще подбирам

на земята най-красивите слова.

Тъй със тях далеч в ефир да се разбирам

в път постлан с космично-синкава трева.

 

В шепите си земни рими аз събирам -

с тях към звездните пространства да летя.

И в съня си всяка вечер аз умирам

със презумпция натам да отлетя. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...