20 нояб. 2018 г., 10:41

Звездни сияния

464 0 0

Моите думи към небето аз отпращам

дето там ми светят хиляди звезди.

С тях аз земните си поздрави изпращам...

Мойто име между тях да се внедри.

 

Там и за душата място да ми сторят -

изтерзана тя от земни новини.

И на думите ми те да отговорят

с най-красивите небесни светлини.

 

Аз от тука с радост земна ще подбирам

на земята най-красивите слова.

Тъй със тях далеч в ефир да се разбирам

в път постлан с космично-синкава трева.

 

В шепите си земни рими аз събирам -

с тях към звездните пространства да летя.

И в съня си всяка вечер аз умирам

със презумпция натам да отлетя. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...