20 нояб. 2018 г., 10:41

Звездни сияния

466 0 0

Моите думи към небето аз отпращам

дето там ми светят хиляди звезди.

С тях аз земните си поздрави изпращам...

Мойто име между тях да се внедри.

 

Там и за душата място да ми сторят -

изтерзана тя от земни новини.

И на думите ми те да отговорят

с най-красивите небесни светлини.

 

Аз от тука с радост земна ще подбирам

на земята най-красивите слова.

Тъй със тях далеч в ефир да се разбирам

в път постлан с космично-синкава трева.

 

В шепите си земни рими аз събирам -

с тях към звездните пространства да летя.

И в съня си всяка вечер аз умирам

със презумпция натам да отлетя. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...