Моите думи към небето аз отпращам
дето там ми светят хиляди звезди.
С тях аз земните си поздрави изпращам...
Мойто име между тях да се внедри.
Там и за душата място да ми сторят -
изтерзана тя от земни новини.
И на думите ми те да отговорят
с най-красивите небесни светлини.
Аз от тука с радост земна ще подбирам
на земята най-красивите слова.
Тъй със тях далеч в ефир да се разбирам
в път постлан с космично-синкава трева.
В шепите си земни рими аз събирам -
с тях към звездните пространства да летя.
И в съня си всяка вечер аз умирам
със презумпция натам да отлетя.
© Никола Апостолов All rights reserved.