15 jul 2007, 10:13

ЗВЕЗДНИ СЪНИЩА

  Poesía
759 0 7
По перваза на моят прозорец
вечер кацат красиви звезди.
Уморени от дългият полет,
тихо чукат с блестящи лъчи.

Разговарят за свои проблеми
и ме включват в техния спор.
Даже мнение искат от мене
и ме молят за него във хор.

Аз, унесен от блясъка звезден,
се усмихвам и слушам в захлас,
и потъвам във лунно безвремие,
а пък всъщност, лежа си у нас.

И се скитам по техните пътища,
като тях се обсипвам с искри...
Ала край имат земните сънища
и след звездният блясък боли...

И первазът отново е мръсен.
През стъклото се хили денят.
Този блясък реших - ще го свърша!
Ще боядисам перваза с боя...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Адаш, не ме сгромолясвай така на земята - хубаво ми беше горе
  • Няма за мислене. Допада ми. Читавщ си е стихът, а первазът си е наш. И той.
  • Звезди,безвремие, летене, блясък и... накрая така ни приземи на мръсния ти перваз.Страхотно стихотворение, но...помисли си за края му
  • Много ме хареса,поздрав!
  • Браво!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...