ЗВЕЗДНИ СЪНИЩА
По перваза на моят прозорец
вечер кацат красиви звезди.
Уморени от дългият полет,
тихо чукат с блестящи лъчи.
Разговарят за свои проблеми
и ме включват в техния спор.
Даже мнение искат от мене
и ме молят за него във хор.
Аз, унесен от блясъка звезден,
се усмихвам и слушам в захлас,
и потъвам във лунно безвремие,
а пък всъщност, лежа си у нас.
И се скитам по техните пътища,
като тях се обсипвам с искри...
Ала край имат земните сънища
и след звездният блясък боли...
И первазът отново е мръсен.
През стъклото се хили денят.
Този блясък реших - ще го свърша!
Ще боядисам перваза с боя...
вечер кацат красиви звезди.
Уморени от дългият полет,
тихо чукат с блестящи лъчи.
Разговарят за свои проблеми
и ме включват в техния спор.
Даже мнение искат от мене
и ме молят за него във хор.
Аз, унесен от блясъка звезден,
се усмихвам и слушам в захлас,
и потъвам във лунно безвремие,
а пък всъщност, лежа си у нас.
И се скитам по техните пътища,
като тях се обсипвам с искри...
Ала край имат земните сънища
и след звездният блясък боли...
И первазът отново е мръсен.
През стъклото се хили денят.
Този блясък реших - ще го свърша!
Ще боядисам перваза с боя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
