23 feb 2020, 7:14

Звездни тебешири

867 6 14

Помниш ли ме?! Бях дете.

И с балони шарени все тичах.

Жълти, сини - мое слънце и небе.

Колко много ги обичах!

 

Тротоари сиви и оклюмали цветя -

смееха се все със мене.

С тебешири пъстри шарех им дъга

и рисувах светло време!

 

Помниш ли летата и лудешките ни дни,

къщичката на мечти в гората?!

Там заспивахме под парещи звезди.

Светеше от щастие Луната!

 

Помниш ли очите ми невинно жарки?!

Как те гледах с блясък - срамежлива.

Помниш ли изречените твои думи,

че за теб съм най-красива?!

 

Но навярно ти забравил си детето -

някъде със друга любовта сънуваш.

Аз те помня, обич! Погледни в небето...

Тебешири звездни теб рисуват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз ти благодаря за топлото отношение! Много ме трогваш! Много щастлива ме правиш! 💝🌸💖!
  • “ Тротоари сиви и оклюмали цветя -
    смееха се все със мене.
    С тебешири пъстри шарех им дъга
    и рисувах светло време!

    Помниш ли летата и лудешките ни дни,
    къщичката на мечти в гората?!
    Там заспивахме под парещи звезди.
    Светеше от щастие Луната!”

    Докосна сърцето ми, Цветенце! Усмихна го. Благодаря, че сподели тази светлина! ❤️🌞🌟🌻🌹🌼🌸🌺
  • Мари, думите ти значат повече от много за мен❤️! Колко прекрасно звучи! Много ще съм щастлива, ако дам и аз от себе си на света🥰
    Но не съм готова за тази крачка. Дай Боже здраве за всички, а което е речено да стане, става в точния момент💖🌸💖
    Марианка, усмихна ме с милите си думи❤️!
    Прегръщам ви🌹🌹🌹!
  • За мен това е най-стойностното ти стихотворение, Цветенце! ❤️ Предлагам това да бъде заглавието на първата ти стихосбирка! Направо ме очарова!!!🌹
  • Щастлива съм, че ти харесва! Благодаря!❤️

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...