23 февр. 2020 г., 07:14

Звездни тебешири

866 6 14

Помниш ли ме?! Бях дете.

И с балони шарени все тичах.

Жълти, сини - мое слънце и небе.

Колко много ги обичах!

 

Тротоари сиви и оклюмали цветя -

смееха се все със мене.

С тебешири пъстри шарех им дъга

и рисувах светло време!

 

Помниш ли летата и лудешките ни дни,

къщичката на мечти в гората?!

Там заспивахме под парещи звезди.

Светеше от щастие Луната!

 

Помниш ли очите ми невинно жарки?!

Как те гледах с блясък - срамежлива.

Помниш ли изречените твои думи,

че за теб съм най-красива?!

 

Но навярно ти забравил си детето -

някъде със друга любовта сънуваш.

Аз те помня, обич! Погледни в небето...

Тебешири звездни теб рисуват!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз ти благодаря за топлото отношение! Много ме трогваш! Много щастлива ме правиш! 💝🌸💖!
  • “ Тротоари сиви и оклюмали цветя -
    смееха се все със мене.
    С тебешири пъстри шарех им дъга
    и рисувах светло време!

    Помниш ли летата и лудешките ни дни,
    къщичката на мечти в гората?!
    Там заспивахме под парещи звезди.
    Светеше от щастие Луната!”

    Докосна сърцето ми, Цветенце! Усмихна го. Благодаря, че сподели тази светлина! ❤️🌞🌟🌻🌹🌼🌸🌺
  • Мари, думите ти значат повече от много за мен❤️! Колко прекрасно звучи! Много ще съм щастлива, ако дам и аз от себе си на света🥰
    Но не съм готова за тази крачка. Дай Боже здраве за всички, а което е речено да стане, става в точния момент💖🌸💖
    Марианка, усмихна ме с милите си думи❤️!
    Прегръщам ви🌹🌹🌹!
  • За мен това е най-стойностното ти стихотворение, Цветенце! ❤️ Предлагам това да бъде заглавието на първата ти стихосбирка! Направо ме очарова!!!🌹
  • Щастлива съм, че ти харесва! Благодаря!❤️

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...