Помниш ли ме?! Бях дете.
И с балони шарени все тичах.
Жълти, сини - мое слънце и небе.
Колко много ги обичах!
Тротоари сиви и оклюмали цветя -
смееха се все със мене.
С тебешири пъстри шарех им дъга
и рисувах светло време!
Помниш ли летата и лудешките ни дни,
къщичката на мечти в гората?!
Там заспивахме под парещи звезди.
Светеше от щастие Луната!
Помниш ли очите ми невинно жарки?!
Как те гледах с блясък - срамежлива.
Помниш ли изречените твои думи,
че за теб съм най-красива?!
Но навярно ти забравил си детето -
някъде със друга любовта сънуваш.
Аз те помня, обич! Погледни в небето...
Тебешири звездни теб рисуват!
© Цветето Б. Все права защищены