Помниш ли ме?! Бях дете.
И с балони шарени все тичах.
Жълти, сини - мое слънце и небе.
Колко много ги обичах!
Тротоари сиви и оклюмали цветя -
смееха се все със мене.
С тебешири пъстри шарех им дъга
и рисувах светло време!
Помниш ли летата и лудешките ни дни,
къщичката на мечти в гората?!
Там заспивахме под парещи звезди.
Светеше от щастие Луната! ...