Звездно

10 jul 2013, 7:47

Poesía » Otra

968 1 5

Напоследък те сънувам

и насън се гуша в тебе

като странник непослушен,

като недоспало бебе.

Мислите ми те докосват,

а росата ти се крие –

срамежлива къдрокоска.

Пак усмивката ми трие.

Тъмнината ме отблъсква.

Тишината ме тревожи.

Отчаяние заблъсква

под магарешките кожи.

Ти си тъмноока кукла

с омагьосано вретено.

Аз съм тип „четворка” тухла

в керемидено червено.

Самолетът лъкатуши

по часовника отрано.

Ще се видим скоро, слушай!

Само крачка ни остана!

И накрая се събуждам.

В прашния ми, сив прозорец -

разсъблечена и чужда

пълната луна говори.

В огледалото на мрака

се оглежда празна стая.

Аз - разклатена барака.

Ти... Какво ли си? Не зная.

Само спомените светят

като бисери в полето,

а в душата на поета

светло, звездно е небето.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.