Звездно
Напоследък те сънувам
и насън се гуша в тебе
като странник непослушен,
като недоспало бебе.
Мислите ми те докосват,
а росата ти се крие –
срамежлива къдрокоска.
Пак усмивката ми трие.
Тъмнината ме отблъсква.
Тишината ме тревожи.
Отчаяние заблъсква
под магарешките кожи.
Ти си тъмноока кукла
с омагьосано вретено.
Аз съм тип „четворка” тухла
в керемидено червено.
Самолетът лъкатуши
по часовника отрано.
Ще се видим скоро, слушай!
Само крачка ни остана!
И накрая се събуждам.
В прашния ми, сив прозорец -
разсъблечена и чужда
пълната луна говори.
В огледалото на мрака
се оглежда празна стая.
Аз - разклатена барака.
Ти... Какво ли си? Не зная.
Само спомените светят
като бисери в полето,
а в душата на поета
светло, звездно е небето.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
