23 mar 2025, 7:22

Звездолетчикът 1994

  Poesía
276 0 0

Със единия крак съм в безмълвното нищо.

А със другия крак съм при вас.

Аз не виждам лица и не чувам въздишки.

Но настъпва съдбовният час.

Със едната ръка стискам здраво щурвала -

ала имам ли друга ръка?

Аз не зная, дали още има в мен вяра....

Вие кажете, дали е така.

Със едното око виждам курса пред мене -

а със другото виждам тъма.

Вие ме гледате - всички сте гузни, смутени.

Но не съм аз на тази Земя.

С мисълта си пребродил съм всяко препятствие -

преценено, претеглено в мен.

Мислех тъй да живея - спокойно и ясно.

Но не съм за спокойствие роден.

Пак ме чакат, там, долу - с патлаци, с пушкала.

Това е цял наказателен взвод.

А зад тях е смъртта - преоблечена в бяло.

Ала аз си оставам пилот.

Няма мен да ме хванат толкова лесно....

Нека хич не си правят труда.

Те са стари лисици - зли и нечестни.

Но все пак аз ще ги победя.

Пилотирам в пределен режим звездолета.

И със него сега съм се слял.

Нека те ме възпрат - но съм бърз кат комета.

Пък и кой да ме спре е успял?

Сбогом - нека ви кажа сега на раздяла.

Че не ща да си тръгна така.

И с едната ръка аз ще стисна щтурвала -

а със другата - твоята ръка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...