Mar 23, 2025, 7:22 AM

Звездолетчикът 1994

  Poetry
284 0 0

Със единия крак съм в безмълвното нищо.

А със другия крак съм при вас.

Аз не виждам лица и не чувам въздишки.

Но настъпва съдбовният час.

Със едната ръка стискам здраво щурвала -

ала имам ли друга ръка?

Аз не зная, дали още има в мен вяра....

Вие кажете, дали е така.

Със едното око виждам курса пред мене -

а със другото виждам тъма.

Вие ме гледате - всички сте гузни, смутени.

Но не съм аз на тази Земя.

С мисълта си пребродил съм всяко препятствие -

преценено, претеглено в мен.

Мислех тъй да живея - спокойно и ясно.

Но не съм за спокойствие роден.

Пак ме чакат, там, долу - с патлаци, с пушкала.

Това е цял наказателен взвод.

А зад тях е смъртта - преоблечена в бяло.

Ала аз си оставам пилот.

Няма мен да ме хванат толкова лесно....

Нека хич не си правят труда.

Те са стари лисици - зли и нечестни.

Но все пак аз ще ги победя.

Пилотирам в пределен режим звездолета.

И със него сега съм се слял.

Нека те ме възпрат - но съм бърз кат комета.

Пък и кой да ме спре е успял?

Сбогом - нека ви кажа сега на раздяла.

Че не ща да си тръгна така.

И с едната ръка аз ще стисна щтурвала -

а със другата - твоята ръка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...