Звездолетчикът 1994

Със единия крак съм в безмълвното нищо.

А със другия крак съм при вас.

Аз не виждам лица и не чувам въздишки.

Но настъпва съдбовният час.

Със едната ръка стискам здраво щурвала -

ала имам ли друга ръка?

Аз не зная, дали още има в мен вяра....

Вие кажете, дали е така.

Със едното око виждам курса пред мене -

а със другото виждам тъма.

Вие ме гледате - всички сте гузни, смутени.

Но не съм аз на тази Земя.

С мисълта си пребродил съм всяко препятствие -

преценено, претеглено в мен.

Мислех тъй да живея - спокойно и ясно.

Но не съм за спокойствие роден.

Пак ме чакат, там, долу - с патлаци, с пушкала.

Това е цял наказателен взвод.

А зад тях е смъртта - преоблечена в бяло.

Ала аз си оставам пилот.

Няма мен да ме хванат толкова лесно....

Нека хич не си правят труда.

Те са стари лисици - зли и нечестни.

Но все пак аз ще ги победя.

Пилотирам в пределен режим звездолета.

И със него сега съм се слял.

Нека те ме възпрат - но съм бърз кат комета.

Пък и кой да ме спре е успял?

Сбогом - нека ви кажа сега на раздяла.

Че не ща да си тръгна така.

И с едната ръка аз ще стисна щтурвала -

а със другата - твоята ръка.