23.03.2025 г., 7:22 ч.

Звездолетчикът 1994 

  Поезия
43 0 0
Със единия крак съм в безмълвното нищо.
А със другия крак съм при вас.
Аз не виждам лица и не чувам въздишки.
Но настъпва съдбовният час.
Със едната ръка стискам здраво щурвала -
ала имам ли друга ръка?
Аз не зная, дали още има в мен вяра....
Вие кажете, дали е така.
Със едното око виждам курса пред мене -
а със другото виждам тъма.
Вие ме гледате - всички сте гузни, смутени.
Но не съм аз на тази Земя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Предложения
: ??:??