23.03.2025 г., 7:22

Звездолетчикът 1994

273 0 0

Със единия крак съм в безмълвното нищо.

А със другия крак съм при вас.

Аз не виждам лица и не чувам въздишки.

Но настъпва съдбовният час.

Със едната ръка стискам здраво щурвала -

ала имам ли друга ръка?

Аз не зная, дали още има в мен вяра....

Вие кажете, дали е така.

Със едното око виждам курса пред мене -

а със другото виждам тъма.

Вие ме гледате - всички сте гузни, смутени.

Но не съм аз на тази Земя.

С мисълта си пребродил съм всяко препятствие -

преценено, претеглено в мен.

Мислех тъй да живея - спокойно и ясно.

Но не съм за спокойствие роден.

Пак ме чакат, там, долу - с патлаци, с пушкала.

Това е цял наказателен взвод.

А зад тях е смъртта - преоблечена в бяло.

Ала аз си оставам пилот.

Няма мен да ме хванат толкова лесно....

Нека хич не си правят труда.

Те са стари лисици - зли и нечестни.

Но все пак аз ще ги победя.

Пилотирам в пределен режим звездолета.

И със него сега съм се слял.

Нека те ме възпрат - но съм бърз кат комета.

Пък и кой да ме спре е успял?

Сбогом - нека ви кажа сега на раздяла.

Че не ща да си тръгна така.

И с едната ръка аз ще стисна щтурвала -

а със другата - твоята ръка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...