Звездопад

31 ene 2021, 9:46

Poesía

246 1 1

Няма защо да ме лъжеш. Боли те.
Много боли те от думите зли –
сякаш те бавно забиват иглите
в твоите светли по детски мечти.

Няма къде да укриеш сълзите.
Нека си капят от двете очи.
Ние ще хванем света за косите!
Нека да станем за някой лъчи!

Нека се бие морето за слава!
Ти наблюдавай двубоя до мен.
Бавно в сърцето илюзия плава.
Спомен навява, но той е студен!

Бурята стихва и мракът си ходи.
Ти приближаваш. Подаваш ръце.
Всичко притихва и сто параходи
сякаш, че прихват с гласа на дете.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

zelenaradost (Милена Френкева)

2021-02-06T11:23:12+02:00

Триумфиращ салют: "Всичко притихва и сто параходи
сякаш, че прихват с гласа на дете."! Символ на тържествуваща, силна и по детски чиста любов!