Jan 31, 2021, 9:46 AM

Звездопад

Poetry

462 1 1

Няма защо да ме лъжеш. Боли те.
Много боли те от думите зли –
сякаш те бавно забиват иглите
в твоите светли по детски мечти.

Няма къде да укриеш сълзите.
Нека си капят от двете очи.
Ние ще хванем света за косите!
Нека да станем за някой лъчи!

Нека се бие морето за слава!
Ти наблюдавай двубоя до мен.
Бавно в сърцето илюзия плава.
Спомен навява, но той е студен!

Бурята стихва и мракът си ходи.
Ти приближаваш. Подаваш ръце.
Всичко притихва и сто параходи
сякаш, че прихват с гласа на дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenaradost (Милена Френкева)

Триумфиращ салют: "Всичко притихва и сто параходи
сякаш, че прихват с гласа на дете."! Символ на тържествуваща, силна и по детски чиста любов!

2021-02-06T11:23:12+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0