Няма защо да ме лъжеш. Боли те.
Много боли те от думите зли –
сякаш те бавно забиват иглите
в твоите светли по детски мечти.

Няма къде да укриеш сълзите.
Нека си капят от двете очи.
Ние ще хванем света за косите!
Нека да станем за някой лъчи!

Нека се бие морето за слава!
Ти наблюдавай двубоя до мен.
Бавно в сърцето илюзия плава.
Спомен навява, но той е студен!

Бурята стихва и мракът си ходи.
Ти приближаваш. Подаваш ръце.
Всичко притихва и сто параходи
сякаш, че прихват с гласа на дете.