18 ene 2007, 14:59

ЗВУК

  Poesía
937 0 11

Звук!
Мек като коприна,
чист като сълза,
картина нарисувана
от детска ръка.

Ехо от спомена
със тонове изчистени,
отдавна листове отронени
сега наново подредени
и прелистени...

Шепот на вятъра
дошъл от края на безкрая,
струйка дим във театъра
и спомен за рая.

Звук преминал вековете
изцеляващ всички рани,
звук прочистил дробовете
от катраните събрани.

Носталгичен и далечен,
запълващ празнините.
Звук,прекрасен вечен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, някога можех да пиша стихове, прекрасни стихове...
    -------------------------------
    (към момчето което бях някога, което бях тогава...): Ей, Меланхолик... липсваш ми. Липсва ми колко красива беше душата ти. Толкова пъти ми казваше чао, но никога сбогом. Но въпреки това вече те няма. Понякога прочитам по някое от стихчетата ти, прекрасни са. Върни се... моля те
  • Сърдечен поздрав и от мен!
  • Браво!
    Хубаво е!
  • Искренни поздрави и от мен за стиха!
  • Много ми хареса звукът на написаното!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...