18 ene 2007, 14:59

ЗВУК

  Poesía
942 0 11

Звук!
Мек като коприна,
чист като сълза,
картина нарисувана
от детска ръка.

Ехо от спомена
със тонове изчистени,
отдавна листове отронени
сега наново подредени
и прелистени...

Шепот на вятъра
дошъл от края на безкрая,
струйка дим във театъра
и спомен за рая.

Звук преминал вековете
изцеляващ всички рани,
звук прочистил дробовете
от катраните събрани.

Носталгичен и далечен,
запълващ празнините.
Звук,прекрасен вечен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, някога можех да пиша стихове, прекрасни стихове...
    -------------------------------
    (към момчето което бях някога, което бях тогава...): Ей, Меланхолик... липсваш ми. Липсва ми колко красива беше душата ти. Толкова пъти ми казваше чао, но никога сбогом. Но въпреки това вече те няма. Понякога прочитам по някое от стихчетата ти, прекрасни са. Върни се... моля те
  • Сърдечен поздрав и от мен!
  • Браво!
    Хубаво е!
  • Искренни поздрави и от мен за стиха!
  • Много ми хареса звукът на написаното!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...