18 янв. 2007 г., 14:59

ЗВУК

938 0 11

Звук!
Мек като коприна,
чист като сълза,
картина нарисувана
от детска ръка.

Ехо от спомена
със тонове изчистени,
отдавна листове отронени
сега наново подредени
и прелистени...

Шепот на вятъра
дошъл от края на безкрая,
струйка дим във театъра
и спомен за рая.

Звук преминал вековете
изцеляващ всички рани,
звук прочистил дробовете
от катраните събрани.

Носталгичен и далечен,
запълващ празнините.
Звук,прекрасен вечен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, някога можех да пиша стихове, прекрасни стихове...
    -------------------------------
    (към момчето което бях някога, което бях тогава...): Ей, Меланхолик... липсваш ми. Липсва ми колко красива беше душата ти. Толкова пъти ми казваше чао, но никога сбогом. Но въпреки това вече те няма. Понякога прочитам по някое от стихчетата ти, прекрасни са. Върни се... моля те
  • Сърдечен поздрав и от мен!
  • Браво!
    Хубаво е!
  • Искренни поздрави и от мен за стиха!
  • Много ми хареса звукът на написаното!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...