18.01.2007 г., 14:59

ЗВУК

941 0 11

Звук!
Мек като коприна,
чист като сълза,
картина нарисувана
от детска ръка.

Ехо от спомена
със тонове изчистени,
отдавна листове отронени
сега наново подредени
и прелистени...

Шепот на вятъра
дошъл от края на безкрая,
струйка дим във театъра
и спомен за рая.

Звук преминал вековете
изцеляващ всички рани,
звук прочистил дробовете
от катраните събрани.

Носталгичен и далечен,
запълващ празнините.
Звук,прекрасен вечен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, някога можех да пиша стихове, прекрасни стихове...
    -------------------------------
    (към момчето което бях някога, което бях тогава...): Ей, Меланхолик... липсваш ми. Липсва ми колко красива беше душата ти. Толкова пъти ми казваше чао, но никога сбогом. Но въпреки това вече те няма. Понякога прочитам по някое от стихчетата ти, прекрасни са. Върни се... моля те
  • Сърдечен поздрав и от мен!
  • Браво!
    Хубаво е!
  • Искренни поздрави и от мен за стиха!
  • Много ми хареса звукът на написаното!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...