ЗВУК
Звук!
Мек като коприна,
чист като сълза,
картина нарисувана
от детска ръка.
Ехо от спомена
със тонове изчистени,
отдавна листове отронени
сега наново подредени
и прелистени...
Шепот на вятъра
дошъл от края на безкрая,
струйка дим във театъра
и спомен за рая.
Звук преминал вековете
изцеляващ всички рани,
звук прочистил дробовете
от катраните събрани.
Носталгичен и далечен,
запълващ празнините.
Звук,прекрасен вечен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
