7 ago 2009, 12:48

Звук от струна

  Poesía
631 0 1

Ще те търся в спомена от чувства,

запомнена такава, каквато те видях -

чаровна със усмивка, толкова ранима,

искрена и нежна - това ли аз съзрях?

 

Линии по дланта съдбата сплете,

мимолетен миг, срещнати очи,

докоснато сърцето - белязано е вече,

не съм го просил, моля те - прости!

 

Ще те  търся, не искам да  изгубя

вибриращата струна, останала във мен,

звукът от нея ме кара до полуда

да надбягам залеза, да върна този ден.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...