Ще те търся в спомена от чувства,
запомнена такава, каквато те видях -
чаровна със усмивка, толкова ранима,
искрена и нежна - това ли аз съзрях?
Линии по дланта съдбата сплете,
мимолетен миг, срещнати очи,
докоснато сърцето - белязано е вече,
не съм го просил, моля те - прости!
Ще те търся, не искам да изгубя
вибриращата струна, останала във мен,
звукът от нея ме кара до полуда
да надбягам залеза, да върна този ден.
© Милко Илиев Всички права запазени
!