7.08.2009 г., 12:48

Звук от струна

629 0 1

Ще те търся в спомена от чувства,

запомнена такава, каквато те видях -

чаровна със усмивка, толкова ранима,

искрена и нежна - това ли аз съзрях?

 

Линии по дланта съдбата сплете,

мимолетен миг, срещнати очи,

докоснато сърцето - белязано е вече,

не съм го просил, моля те - прости!

 

Ще те  търся, не искам да  изгубя

вибриращата струна, останала във мен,

звукът от нея ме кара до полуда

да надбягам залеза, да върна този ден.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...