Aug 7, 2009, 12:48 PM

Звук от струна

  Poetry
627 0 1

Ще те търся в спомена от чувства,

запомнена такава, каквато те видях -

чаровна със усмивка, толкова ранима,

искрена и нежна - това ли аз съзрях?

 

Линии по дланта съдбата сплете,

мимолетен миг, срещнати очи,

докоснато сърцето - белязано е вече,

не съм го просил, моля те - прости!

 

Ще те  търся, не искам да  изгубя

вибриращата струна, останала във мен,

звукът от нея ме кара до полуда

да надбягам залеза, да върна този ден.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...