Aug 7, 2009, 12:48 PM

Звук от струна

  Poetry
626 0 1

Ще те търся в спомена от чувства,

запомнена такава, каквато те видях -

чаровна със усмивка, толкова ранима,

искрена и нежна - това ли аз съзрях?

 

Линии по дланта съдбата сплете,

мимолетен миг, срещнати очи,

докоснато сърцето - белязано е вече,

не съм го просил, моля те - прости!

 

Ще те  търся, не искам да  изгубя

вибриращата струна, останала във мен,

звукът от нея ме кара до полуда

да надбягам залеза, да върна този ден.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...