15 jul 2009, 11:05

Звукът на тишината

  Poesía
2.5K 0 5

Звукът на тишината


Вслушах се във тишината,

на мелодията ѝ се отдадох.

Погълна мен и моите мисли,

по клавишите ѝ се разтапях.

 

Изпълних се със нежен звук,

попил  всяка крехка нота.

Струните в душата, ромонейки,

отвеждаха го все по-дълбоко.

 

В сърцето ми роди се песен,

със думи неизречени, нечувани.

В звука на тишината чух гласа си.

Намерих се, отдавна там изгубена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...