15 jul 2009, 11:05

Звукът на тишината

  Poesía
2.4K 0 5

Звукът на тишината


Вслушах се във тишината,

на мелодията ѝ се отдадох.

Погълна мен и моите мисли,

по клавишите ѝ се разтапях.

 

Изпълних се със нежен звук,

попил  всяка крехка нота.

Струните в душата, ромонейки,

отвеждаха го все по-дълбоко.

 

В сърцето ми роди се песен,

със думи неизречени, нечувани.

В звука на тишината чух гласа си.

Намерих се, отдавна там изгубена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...