Звукът на тишината
Вслушах се във тишината,
на мелодията ѝ се отдадох.
Погълна мен и моите мисли,
по клавишите ѝ се разтапях.
Изпълних се със нежен звук,
попил всяка крехка нота.
Струните в душата, ромонейки,
отвеждаха го все по-дълбоко.
В сърцето ми роди се песен,
със думи неизречени, нечувани.
В звука на тишината чух гласа си.
Намерих се, отдавна там изгубена.
© Александра Борисова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
