Звукът на тишината
Звукът на тишината
Вслушах се във тишината,
на мелодията ѝ се отдадох.
Погълна мен и моите мисли,
по клавишите ѝ се разтапях.
Изпълних се със нежен звук,
попил всяка крехка нота.
Струните в душата, ромонейки,
отвеждаха го все по-дълбоко.
В сърцето ми роди се песен,
със думи неизречени, нечувани.
В звука на тишината чух гласа си.
Намерих се, отдавна там изгубена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Борисова Всички права запазени
