Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
14 511

24 feb 2016, 21:05

Звяр

Poesía » De amor

640 0 3

В клетката

по средата на тялото

се блъска звяр,

миришеш му на познато,

иска да се сгуши в краката ти

и да бъде погален

от своя строг господар.

С треперещи ръце те търся,

ако не те намеря

нещото вътре започва да вие,

защото без теб

всичко губи значение, пулс

и е сиво,

като на нямо кино.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

странница (Сеси)

Невероятно емоционално! Поздравления за стиха!

2016-02-26T17:13:54+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Прекрасно е, такава буря, такава сила има в теб!

2016-02-26T17:03:04+02:00
vega666 (Младен Мисана)

В сивотата на този свят една любов е като цвете върху стената на концлагер. Идеята за звяра в тялото ни, който желае да се сгуши и да бъде гален е вярна и я споделям напълно, Ивона. Поздрав за психологизирания стих!

2016-02-25T00:24:06+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0