Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
14 511

24.02.2016 г., 21:05

Звяр

Поезия » Любовна

642 0 3

В клетката

по средата на тялото

се блъска звяр,

миришеш му на познато,

иска да се сгуши в краката ти

и да бъде погален

от своя строг господар.

С треперещи ръце те търся,

ако не те намеря

нещото вътре започва да вие,

защото без теб

всичко губи значение, пулс

и е сиво,

като на нямо кино.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

странница (Сеси)

Невероятно емоционално! Поздравления за стиха!

2016-02-26T17:13:54+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Прекрасно е, такава буря, такава сила има в теб!

2016-02-26T17:03:04+02:00
vega666 (Младен Мисана)

В сивотата на този свят една любов е като цвете върху стената на концлагер. Идеята за звяра в тялото ни, който желае да се сгуши и да бъде гален е вярна и я споделям напълно, Ивона. Поздрав за психологизирания стих!

2016-02-25T00:24:06+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0