24 февр. 2016 г., 21:05

Звяр

639 0 3

В клетката

по средата на тялото

се блъска звяр,

миришеш му на познато,

иска да се сгуши в краката ти

и да бъде погален

от своя строг господар.

С треперещи ръце те търся,

ако не те намеря

нещото вътре започва да вие,

защото без теб

всичко губи значение, пулс

и е сиво,

като на нямо кино.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно емоционално! Поздравления за стиха!
  • Прекрасно е, такава буря, такава сила има в теб!
  • В сивотата на този свят една любов е като цвете върху стената на концлагер. Идеята за звяра в тялото ни, който желае да се сгуши и да бъде гален е вярна и я споделям напълно, Ивона. Поздрав за психологизирания стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...