12 jun 2018, 17:24

Звънче

643 0 0

Колко притчи разказани в миг занемяха

и угасна светликът на юнския ден.

Колко бързеи в планината, що шетáха,

не намериха вред ни присой, ни лет.

 

Само похотливи пернати другарчета

без да спират свирукат в гората.

От ветреца ахна задрямала сойката,

а скорците понесоха с песен нощта.

 

Бели полски камбани звънкат запалени

и избистрят огрижени морни чела.

Нечута, неизказани останаха думите,

аз самата се превърнах във глас.

 

 

10.06.2018 г., в памет на бившия баскетболист Веселин Господинов

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...