12 jun 2018, 17:24

Звънче

644 0 0

Колко притчи разказани в миг занемяха

и угасна светликът на юнския ден.

Колко бързеи в планината, що шетáха,

не намериха вред ни присой, ни лет.

 

Само похотливи пернати другарчета

без да спират свирукат в гората.

От ветреца ахна задрямала сойката,

а скорците понесоха с песен нощта.

 

Бели полски камбани звънкат запалени

и избистрят огрижени морни чела.

Нечута, неизказани останаха думите,

аз самата се превърнах във глас.

 

 

10.06.2018 г., в памет на бившия баскетболист Веселин Господинов

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...