12 июн. 2018 г., 17:24

Звънче

646 0 0

Колко притчи разказани в миг занемяха

и угасна светликът на юнския ден.

Колко бързеи в планината, що шетáха,

не намериха вред ни присой, ни лет.

 

Само похотливи пернати другарчета

без да спират свирукат в гората.

От ветреца ахна задрямала сойката,

а скорците понесоха с песен нощта.

 

Бели полски камбани звънкат запалени

и избистрят огрижени морни чела.

Нечута, неизказани останаха думите,

аз самата се превърнах във глас.

 

 

10.06.2018 г., в памет на бившия баскетболист Веселин Господинов

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...