Jun 12, 2018, 5:24 PM

Звънче

641 0 0

Колко притчи разказани в миг занемяха

и угасна светликът на юнския ден.

Колко бързеи в планината, що шетáха,

не намериха вред ни присой, ни лет.

 

Само похотливи пернати другарчета

без да спират свирукат в гората.

От ветреца ахна задрямала сойката,

а скорците понесоха с песен нощта.

 

Бели полски камбани звънкат запалени

и избистрят огрижени морни чела.

Нечута, неизказани останаха думите,

аз самата се превърнах във глас.

 

 

10.06.2018 г., в памет на бившия баскетболист Веселин Господинов

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...