Шутът е създание притворно,
мъдростта под шапка със звънчета.
Смее му се свитата придворна,
крие той зад маската поета.
Странностите свои, за жълтици,
би продал в дворците им, разгулни,
шут е той. А те са мъченици,
странен да си днес е богохулно.
Тихичко подрънквайки с дайрето,
просешките дрипи той облича,
млъкнала е шапката. Звънчета,
носи той в сърцето. И обича. ...