Звъня
Звъня
Звъня и звъня, но никой не вдига,
Часовника гледам и кърша ръце.
Звъня и звъня, но никой не вдига,
Разтревожено гледам и бърша лице.
Звъня и звъня, но сигналът познат
Ме посреща с монотонно и бавно звънене…
Звъня и звъня, проклинам целия свят,
Плача и хлипам – глухо шептене.
Екрана заглеждам, отново звъня,
Монотонният глух сигнал ме посреща,
Звъня и звъня, и просто звъня
Останала с куха и празна надежда.
Не вдигаш, разбирам, но отново опитвам,
Набирам бутоните познати така…
Отказвам се, лягам, заспивам, подхлипвам…
Изоставена, сама с телефона в ръка…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
