koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
26 abr 2017, 12:11  

Зърното 

  Poesía » Otra
215 1 3

Пребродих полета, че и планините,

и лутах се вечер във мисли дори.

По трудния път ме скрежаха сланите,

а сутрин посрещах мъгливи зори.

 

Посявах в земята и корени нови,

в които пулсираше моята кръв.

В живота положих аз нови основи,

а светлото утре бе моята стръв.

 

Сърцето ми беше и жива жарава

от страсти и чувства, събрани в едно.

В душата ми нежна – по мъжки корава,

бе моето златно и скрито зърно.

 

И кътах зърното за дните последни

на моя наследствен и кръвен живот.

И заедно с моите думи поредни

зърно от душата ви давам за плод.

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??