koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
26.04.2017 г., 12:11 ч.  

Зърното 

  Поезия » Друга
255 1 3

Пребродих полета, че и планините,

и лутах се вечер във мисли дори.

По трудния път ме скрежаха сланите,

а сутрин посрещах мъгливи зори.

 

Посявах в земята и корени нови,

в които пулсираше моята кръв.

В живота положих аз нови основи,

а светлото утре бе моята стръв.

 

Сърцето ми беше и жива жарава

от страсти и чувства, събрани в едно.

В душата ми нежна – по мъжки корава,

бе моето златно и скрито зърно.

 

И кътах зърното за дните последни

на моя наследствен и кръвен живот.

И заедно с моите думи поредни

зърно от душата ви давам за плод.

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??