Зърното
Пребродих полета, че и планините,
и лутах се вечер във мисли дори.
По трудния път ме скрежаха сланите,
а сутрин посрещах мъгливи зори.
Посявах в земята и корени нови,
в които пулсираше моята кръв.
В живота положих аз нови основи,
а светлото утре бе моята стръв.
Сърцето ми беше и жива жарава
от страсти и чувства, събрани в едно.
В душата ми нежна – по мъжки корава,
бе моето златно и скрито зърно.
И кътах зърното за дните последни
на моя наследствен и кръвен живот.
И заедно с моите думи поредни
зърно от душата ви давам за плод.
© Никола Апостолов All rights reserved.
