Защо са толкова наивни хората?
Не знаят ли, че в днешно време
вяра не може да имаш в никого?
Смей да повярваш и ще те наранят
и ще се възползват от добротата ти. ...
Вуйчо, Вуйчо, що любов е, туй те питам?
Мила моя, тя е туй, що всичко хубаво ти дава и отвън се проявява.
дето лошото в добро обръща, а на кусурите око не хваща.
Непрекъснато се движи, изявява и с дела добри се занимава.
Вуйчо, вуйчо, що пък обич е тогаз, те питам? ...
Огромен, юли ме загърна в синева.
Безкрайността, с тревите си безбройни,
край мене спря и тихо ме прегърна...
и плажовете от седеф с безсънието си.
Понеже синьото надхвърля всяка вяра, ...
От София до Варна – безпощадно тихо.
Бургас пере вълни и мята тежка котва.
Оглеждам се – анфас и профил в два-три стиха
в морето между двата бряга на живота.
Една русалка ще зачене непорочно ...
И думите замлъкнаха, и те,
преглътна песента ми всяка нота,
макар и нисък твърде за Голгота,
пред мене хълм от камъни расте.
И под крилете се провижда кръст, ...
Тази вечер е черна, но струяща от багри –
кадифено индиго и батиста* в кайсия,
небосводът тъмнее, но е с приказни шарки,
а луната бледнее и безмълвно пулсира.
Между "утре" и "вчера" стелят се прашни друми ...
Посветено на Княз Фружин — български владетел в изгнание,
който не се отказва от борбата за свободата на своя народ.
Това е история за вяра, съюзи и непреклонен дух
в едно от най-тежките времена за България.
След гибелта на цар Константин, ...
Безкрайно просто. Две чаши с чай.
Един прозорец. И дъждът отвън.
Не питаш за начало или край.
Не е реалност. Нито пък е сън.
Вървите лудо. Крачка. Още две. ...
Старите къщи
Вървя и гледам къщи от някога, стари
със стари каменни но паднали дувари.
Старите си отидоха, младите ги изоставиха,
заминаха за чужбина и на разрухата оставиха. ...
Във пиков час разглеждам от колата
панелки с потъмнелите стени,
свидетели на миналото за делата
и спомени от някогашни дни.
Да ги получим, трябваше с години ...
I watched how the human spirit,
closed in the "I", pushes to come out.
But is it worth all the effort?
And will this push pay off?
Or, having realized after the long struggle ...
Не вярваш ти, но промених се, знай.
Към себе си пътувах и към тебе,
не знаех колко хъс ще е потребен –
да изгоря фалшивия им рай.
Сега стоя, подпирам небеса, ...