Poesía de autores contemporáneos
Самотният двор... 🇧🇬
а през годините - верният страж,
вечно пази, нашата къща стара -
скоро, тя става столетница, май...
Как помни дворът назад колко лета, ...
Орфеева сълза 🇧🇬
където вятърът е древен бог.
Родопа пази в пазвата си памет
за сина си и неговия жребий строг.
Той спрял се тук, на скалния отвес, ...
Душевен пулс 🇧🇬
и чупи огледалното мълчание.
Луната е пияна от симетрии
надвили непрогледно колебание.
Но сенките се учат на отсъствие ...
Следвай смело луната... Високо е. И не греши 🇧🇬
нявга с криви аршини не за теб е кроена била.
Съблечи я без срам, засияй... да те види и сам да поиска,
нощен вятър от сън да съшие златисти крила.
Чуй ме, бяла душа, измъкни се сама от капана, ...
Надежда за по-добро бъдеще 🇧🇬
като искра в нощта безкрайна,
шепти ни: „Утре пак е знак,
че всяка рана става тайна.“
И всяка грешка носи път, ...
Пес в парламента 🇧🇬
Автор: Иван Бозуков
В настоящото стихотворение авторът не споделя личен опит, макар наличието на такъв да се подразбира. В това си качество уверява, че всякакви прилики с действителни лица, кучета и институции са... напълно умишлени.
Не е атракция моментна,
а постоянство „в пълен ръ ...
Легенда за Орфеевото цвете 🇧🇬
живял Орфей по нашите земи,
и цветето с безсмъртие богато
прораснало от кървави сълзи.
Легенда от Родопите разказва ...
Диета 🇧🇬
Какво да се яде, кога,
Да не се яде какво -
Знанието за това -
Тунел е, пещера. ...
Май мисли се за зима 🇧🇬
изгрява слънцето и виж –
нанизва лъч леда на шиш
и локвата, щастлива, клоква.
И става синя – малък къс ...
Пътуват корабите бойни ( Бъдете, Викинги, бъдете... ) 🇧🇬
от смелост окрилени пак!
В морета бурни боговете
над вас ще бдят с гръмовен знак.
Пътуват корабите бойни ...
Нарисувана в душата 🇧🇬
на стъпките следите ми ритмични.
Дори не знаят те, че съществувам,
че във една картина съм момиче.
Стоя на две пресечки от мечтата, ...
Да се разминеш с късмета 🇧🇬
Нашето състояние, в което изпаднали сме в момента,
е адекватно точно на онова на оня беден човек,
който цял живот по правилни пътеки и пътища кретал
и въпреки огромната благодат на Божията милост, ...
Пътят в тъмното 🇧🇬
а мракът над земята се привежда,
той вдигна я - звезда, която свети,
спасена от разкъсаната мрежа.
И стъпките му сливат се със мрака, ...
Беше добър 🇧🇬
някога.
Чакаше ме в дъжда,
носеше цветя,
сувенири, ...
Риторична епитафия в бъдеще време 🇧🇬
сред тъмни, облачни къдели
и вятърът гризе платната
на всички празнични недели.
Крадец крадеца ще догони, ...
Гнездо от кал и ласки 🇧🇬
вслушай се в моите слова.
Чуй ги, татенце любими,
малки сме и сме раними.
Гледаме децата с дом, ...
Абсолютна нула 🇧🇬
Нататък властва някаква заблуда
с целувката на сляпа тъмнина,
студена като абсолютна нула.
А може би е тъничка вина, ...
Не се променяй 🇧🇬
пази естественост и автентичност.
Дори в големия и шумен град
да зрее арогантност и себичност.
Не се оглеждай в злобните очи ...
Изпратих есемес на месец Май 🇧🇬
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак, ...
Историята на един живот 🇧🇬
внезапно пролетният лъч събужда,
стори ме да не зная скръб,
ни глад, ни жажда или нужда.
Стори ме царствено да заблестя ...
Аз вярвам 🇧🇬
В далечния, но непреходен спомен
на лебед призрачен доплувал до брега,
с магията на любовта до гроб поробен.
И вярвам в хребета на бъдещето посребрен, ...
Честит имен ден, Гергана! /Гергьовден 🇧🇬
прегърнало нежно нивята.
Гергано, девойко засмена,
със здраве и чест накичена.
Името твое е пролет и песен, ...
Бродещият под залеза 🇧🇬
Ръце в джобове, поглед далечен,
Рамене сломени, дали сломени?
Бягайки, може би от своите травми,
Дали да броди вечно е обречен? ...