Poesía de autores contemporáneos
Сламен кръст 🇧🇬
Исая 53
Дърво без корен към звездите,
сухи клони, без листа.
Дърво за огън ли бленуваш ...
Отровена 🇧🇬
там където и злото не шурти дори,
животът с мелодията на Ада бръмчи,
за мен си наказание ти.
Целият ми свят около теб се върти, ...
Грешка на композитора 🇧🇬
кога ли ще погледнеш пак към мене?
Не беше ли животът миг на близост?
Защо тогава стържещ и студен е?
Мелодията моя се изчерпва, ...
Предколедна 🇧🇬
играчки, ярки светлини,
опитвам нейде да се скрия
за да дочакам тихи дни.
От тях спасение нийде няма ...
с душа тъй крехка, изтънчена, фина.
В очите ти варненското слънце гори
и спомен за чудната морска градина.
Ти носиш в себе си почерка фин - ...
Най-висшата любов 🇧🇬
се мери обичта пред вечността.
А с онзи пламък, в който си отдаден,
да бъде твоят брат спасен в нощта.
Най-висшата любов не е да вземеш, ...
Експерименти 🇧🇬
в битка сериозна, неадекватна за силите й,
да защитава бюджетния вариант с опция
за ГЕРБ на баница апетитна, щедра и вкусна,
да демонстрира "красота" дързост и сила, ...
Ангелите на света 🇧🇬
онези - истинските хора.
С очи добри, със дума кротка,
ще стоплят твоята умора.
Усмивката им — златен изгрев - ...
Всичко, което не съм 🇧🇬
Слънцето гали кожата ми.
Прокарва пръсти по клепачите ми.
Крие се в косите ми
и прошепва нежно, че е време… ...
Буримеписец 🇧🇬
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.
... ...
И вярвам им... на тристата душѝ. 🇧🇬
с онази искреност, която дразни и край – уви все трудно предвидим.
Не сбирах поувяхнали букети. Сълза науж лицето не бразди,
цигара си запалвах – да ми свети, изчезнеха ли ярките звезди.
И все се крих зад прашните кулиси. И ако смя ...
Няма заглавие 🇧🇬
безразсъдни хора. Нека си приказват.
Кому е нужно любовта да се доказва?
Не е ли достатъчно да се показва?
Двадесет години мога да те чакам да се върнеш, ...
Не слиза от дървото 🇧🇬
Самотен орех, а под него – врис.
Сълзи небето, все по-ниско – фронтът
на облаците в сура, скръбна вис.
Напада пак земята листопадът ...
Сън 🇧🇬
намръщена луна блести...
В пръстта забивайки копита
жребчето бяло в бяг -лети...
Душа на кръстопът пак пита ...
Предстояшиге нови протести 🇧🇬
от непроявения гняв на спокойния мир,
подклаждана от Арогантността на реакцията
на тези, които искат, покорно ний да мълчим,
само, че те изобщо си нямат хабер ...
Молбата на Калина 🇧🇬
гласче, което тихичко трепти:
„Мили дядо Коледа добри,
мойте поздрави ти приеми.
Обичам те от все сърце — ...
Обич 🇧🇬
Сред всичките измислени неща.
Стоеше тиха. Непонятна.
Изваяна от светлина.
Преобразяваше се тя- всевластна- ...
Отива си година 🇧🇬
отива си година и аз се връщам
под сняг са там цветя
есента зад тях
шептят ми че са там ...