Poesía de autores contemporáneos
258.8K resultados
Цветето на живота 🇧🇬
Не никне в градини с огради от камък,
не чака дъжда, нито слънчевия знак.
То корен пуска в тишината на човека,
където всяка мисъл търси своя бряг.
Листата му са спомени и избори безбройни, ...
не чака дъжда, нито слънчевия знак.
То корен пуска в тишината на човека,
където всяка мисъл търси своя бряг.
Листата му са спомени и избори безбройни, ...
325
Това бе пътят ни към знанието на света 🇧🇬
На дървената ни ограда в родният ми град
намирах пъстра книжка с приказки във нея,
за мен тя беше друг, вълшебен свят
във който птички и животни мирно си живеят.
Там Зайко се разхождаше по къси панталонки ...
намирах пъстра книжка с приказки във нея,
за мен тя беше друг, вълшебен свят
във който птички и животни мирно си живеят.
Там Зайко се разхождаше по къси панталонки ...
278
Математическият ритъм на 37 🇧🇬
Тридесет и седем – с магичния си ред, започва своя полет занапред:
Умножено по три – сто и единайсет – често ми казваш ''Осъзнай се!''.
Умножено по шест – двеста двайсет и две – за мен ти си въздух, земя и небе!
Умножено по девет – триста трийсет и три – ти сбъдваш всичките мои мечти!
Умножено по дв ...
Умножено по три – сто и единайсет – често ми казваш ''Осъзнай се!''.
Умножено по шест – двеста двайсет и две – за мен ти си въздух, земя и небе!
Умножено по девет – триста трийсет и три – ти сбъдваш всичките мои мечти!
Умножено по дв ...
280
Гора с дървета – свят 🇧🇬
Вечност, как да те спася?
Празна чутура, та дрънка.
Капне дъжд и се вбеся,
пекне слънце – нова спънка.
Всичко пречи ми, нали? ...
Празна чутура, та дрънка.
Капне дъжд и се вбеся,
пекне слънце – нова спънка.
Всичко пречи ми, нали? ...
290
А щом заспи клошарят в полунощ 🇧🇬
Когато с шепи някакъв клошар
я заслони последната цигара,
то виждаш – всъщност никак не е стар,
в очите му метличина разтваря,
небето синьо... Жива е, цъфти, ...
я заслони последната цигара,
то виждаш – всъщност никак не е стар,
в очите му метличина разтваря,
небето синьо... Жива е, цъфти, ...
346
4
7
Една щипка щастие 🇧🇬
Една щипка щастие
Плаче ми се,но се смея,за да не откача-
като си помисля само в кой век живеем
при супер технологии с дефицит на ток и на вода,
в реалност,където живота не можем,да проумеем. ...
Плаче ми се,но се смея,за да не откача-
като си помисля само в кой век живеем
при супер технологии с дефицит на ток и на вода,
в реалност,където живота не можем,да проумеем. ...
270
Неслуката 🇧🇬
НЕСЛУКАТА
" по Грехопадението
от Завета стария."
Май и като мен Адам
не случи на жена. ...
" по Грехопадението
от Завета стария."
Май и като мен Адам
не случи на жена. ...
318
1
Карма (II част) 🇧🇬
(След разпрата между човекът - в случая - синът на барон Берлоза и злата сила, ще научим какъв е произходът на тази сила.)
II част - злият гений
Има нощи тъмносини
с аромат на карамфил.
Има сили несравними ...
II част - злият гений
Има нощи тъмносини
с аромат на карамфил.
Има сили несравними ...
409
В тесния прозорец 🇧🇬
Прашинка малка от безкрая
загубена във тази шир
наднича в прозореца на времето
за среща със великия Пастир
загубена във тази шир
наднича в прозореца на времето
за среща със великия Пастир
308
2
4
Сонет за пролетния вятър 🇧🇬
Сонет за пролетния вятър
От мъглата Южнякът в сандали обут
ми подсвирна фриволно, задуха игриво.
В миг забравих за зимния утринен студ,
пролетта ме докосна и тъй ми отива! ...
От мъглата Южнякът в сандали обут
ми подсвирна фриволно, задуха игриво.
В миг забравих за зимния утринен студ,
пролетта ме докосна и тъй ми отива! ...
710
10
26
Небесен покрив 🇧🇬
НЕБЕСЕН ПОКРИВ
Из града – пропит с мастило, мракът жертвите си дебне,
над локали суетата трескаво дере парцали.
Аз, дъха си притаила – и дано е за последно! –
диря изход за нататък – ще намеря ли – едва ли! ...
Из града – пропит с мастило, мракът жертвите си дебне,
над локали суетата трескаво дере парцали.
Аз, дъха си притаила – и дано е за последно! –
диря изход за нататък – ще намеря ли – едва ли! ...
794
13
23
С дъх на море 🇧🇬
С дъх на море
Разплакани струни ехтят във нощта.
Плува в небето самотна луната.
В пясъка стъпки оставят следа!
Лодка самотна люлее водата. ...
Разплакани струни ехтят във нощта.
Плува в небето самотна луната.
В пясъка стъпки оставят следа!
Лодка самотна люлее водата. ...
270
1
Пробуждане 🇧🇬
ПРОБУЖДАНЕ
Пробожда огнен меч мъглата,
звездите се стопяват с тъмнината,
сияйно утрото пристъпва смело,
нощта е в спомените, дала-взела. ...
Пробожда огнен меч мъглата,
звездите се стопяват с тъмнината,
сияйно утрото пристъпва смело,
нощта е в спомените, дала-взела. ...
389
2
9
Каприз 🇧🇬
Каприз
Много се говори за кризата и Стихиите,
но решения от това не следват никакви-
понякога има някакви,навяващи ми песимизъм,
заради постановките без размах на идеите мижави. ...
Много се говори за кризата и Стихиите,
но решения от това не следват никакви-
понякога има някакви,навяващи ми песимизъм,
заради постановките без размах на идеите мижави. ...
277
За хаос и House 🇧🇬
В своя́ клини́чен ха́ос
наме́ри Dr. House.
наме́ри Dr. House.
279
14+ Карма 🇧🇬
Мото:
Море със цвят на керемида
изхвърли тази нощ на своя бряг
творение чудно...
От неморската егида... ...
Море със цвят на керемида
изхвърли тази нощ на своя бряг
творение чудно...
От неморската егида... ...
344
Създаде ме сам 🇧🇬
Не ме търси сред тълпите,
нито в други женски очи.
Не съм отвъд живота —
аз съм там, където той има смисъл.
Живея в онова тихо място, ...
нито в други женски очи.
Не съм отвъд живота —
аз съм там, където той има смисъл.
Живея в онова тихо място, ...
343
Бръшляни камбани 🇧🇬
Стените никога не са били камък.
Те са памет,
която се преструва на вар,
докато бръшлянът
преписва биографията на времето ...
Те са памет,
която се преструва на вар,
докато бръшлянът
преписва биографията на времето ...
353
Отвъд хоризонта на събитията 🇧🇬
''В начало бе Словото,
и Словото беше у Бога,
и Бог бе Словото''.
Думите!
Те са рамки на мисълта. ...
и Словото беше у Бога,
и Бог бе Словото''.
Думите!
Те са рамки на мисълта. ...
320
Вероятно 🇧🇬
Колелото ме напусна
по баира, щом се пуснах.
Две кълбета, нова рана...
Цъфна ризата разпрана.
А да шия не умея. ...
по баира, щом се пуснах.
Две кълбета, нова рана...
Цъфна ризата разпрана.
А да шия не умея. ...
539
4
12
Следа във вечността 🇧🇬
Заглъхва денят − събрал лъч и усмивка,
а бавно в стаята нощта се разлива.
Лежа и си мисля във тиха почивка,
че времето неусетно за мен си отива.
Като топка от сняг, хваната в длан, ...
а бавно в стаята нощта се разлива.
Лежа и си мисля във тиха почивка,
че времето неусетно за мен си отива.
Като топка от сняг, хваната в длан, ...
292
Зов 🇧🇬
В душата ми воюват ветрове,
размахват шпаги,
облаци от прах се вдигат.
Отвън е тихо аз стоя на колене,
лицето Ти да търся днес ми стига. ...
размахват шпаги,
облаци от прах се вдигат.
Отвън е тихо аз стоя на колене,
лицето Ти да търся днес ми стига. ...
334
Да сложиш край 🇧🇬
Има много начини да си тръгнеш от някого
начини много да сложиш край
Точката слагаш, затваряш вратата
Чертата теглиш без да се маеш.
Но краят финален не изглежда никак ...
начини много да сложиш край
Точката слагаш, затваряш вратата
Чертата теглиш без да се маеш.
Но краят финален не изглежда никак ...
262
Следобедът на лятото 🇧🇬
С наметка от пурпурни изгреви морски
той шества по друмите прашни и носи
росата на утрини борово-горски
и пясък от плаж по нозете ми боси.
Ухае смолата, смокините зреят, ...
той шества по друмите прашни и носи
росата на утрини борово-горски
и пясък от плаж по нозете ми боси.
Ухае смолата, смокините зреят, ...
315
2
4
Живия образ 🇧🇬
Не камъкът остава най-дълбоко,
не сянката, не тихият портрет.
Човекът носи образа високо,
роден от път, от болка и завет.
Огледалата лъжат със повърхност, ...
не сянката, не тихият портрет.
Човекът носи образа високо,
роден от път, от болка и завет.
Огледалата лъжат със повърхност, ...
336
Лятна нежност 🇧🇬
Щом изгревът морето избродира
с най-розовата си щастлива нежност
и всеки миг от лятото избиран
разлива се до искрено безбрежно,
и щом вълни възторжено говорят ...
с най-розовата си щастлива нежност
и всеки миг от лятото избиран
разлива се до искрено безбрежно,
и щом вълни възторжено говорят ...
254
3
