Poesía de autores contemporáneos
Лудият и Замъкът 🇧🇬
мен цял живот кошмарен ме наричат,
разкъсващите сцени в паметта ми
как мразил съм! Но повече обичал…
Прощавай, че не съм изсечен в камък, ...
# 13 🇧🇬
Че си ти.
дори в сънищата.
Лицето ти да липсва,
Първа ми мисъл е; ...
Една мечта 🇧🇬
през ноща над селцето пухкав сняг заваля.
Земята покри се отново с бялата черга,
цветната есен смени се с снежна белота!
Пак изненада всички снега сега, ...
Топлата снежинка 🇧🇬
гледа сърдито, мрънка си под носа
за обувките, които ще се намокрят
за студа, който е днес.
Сърдити са за снега, който започва ...
Амин 🇧🇬
от любов и добрина
и повече доволни
от нас и от света.
Повече прощаващи да бъдем ...
Къде си ? 🇧🇬
Виж - навън е снежно, виж - навън вали!
Зимата разстила
своята снежна перелина.
Къде си ? Ела заедно да посрещнем ...
Целуваха ме нежните снежинки 🇧🇬
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Как исках с тебе в кафенето старо ...
Нереално 🇧🇬
търсих те!
Все към теб вървях.
Сънувах, че живея,
без тебе празен бях. ...
Дистанциране 🇧🇬
чакащи нещо от някого, някъде, някога
немислещи вчера, днес, утре безактивност,
кланящи се чакалници на всеки и всякога.
Дистанцирам се от хора без воля, ...
Снежинки. Две сърца. Целувка. Точка! 🇧🇬
земята да стихне и в сребърна светлина
денят да осъмне в снежни кристали,
по стъклата с изваяни ледни цветя.
Върху тях да оставя с дъха си послание: ...
Влюбена жена 🇧🇬
както и да ми я свиеш.
Ще те обичам
и преди да пораснеш.
Ще се скрия с теб, ...
Обедна почивка 🇧🇬
Все пак съм в обедна почивка..
Компания ще ми прави мисъл стара,
За когато убих и двама ни с усмивка:
Ами ако всичко беше грешка? ...
За Ботев 🇧🇬
Библия, Изход, гл.20
Свеждаме
глава
пред ...
Обобщение 🇧🇬
Към мен оферти не текат.
Нямам си и връзка лична.
Чакат вси да се капична.
Ала, аз съм здрав и прав. ...
Нечетимостта в кръвта 🇧🇬
Кръвта остана върху твоята дипляна.
Подпиши се,
за да знаят кой ме нарани,
кой остави белезите невидяни, ...
Дращят въпроси душата ми 🇧🇬
дращят покоя в душата.
Те са пирони, забивани косо
на съвестта ни в снагата.
Слепи, безлични, неструващи думи ...
Беше вчера, нали? 🇧🇬
топлите, слънчеви майски лъчи,
уханието на тревата и билките,
чувам смеха ви някъде встрани.
Толкоз сме млади, зелени, а зрели. ...
Когато назад се обръщам 🇧🇬
спомен не съм, ни забрава,
в рибка от злато превръщам се –
в ручей искрящ сред тинтява.
Вземайте спомени, вземайте, ...
Едно четириного 🇧🇬
истинско четириного.
И последен мохикан,
вярващ във човека много.
Вярваше, но не разбра ...
Изповед 🇧🇬
и внимателно ще
подбирам всяка дума, всяка мисъл,
в случай че не знаеш
колко си специална, любима ...
Есенна песен 🇧🇬
кротко ме понесе,
а мигът е тесен,
ала се пренесе
в нежна цветна свила ...