Poesía de autores contemporáneos
В памет на доктор Стефан Черкезов 🇧🇬
Най-случайно пътуваха с тебе в един автобус.
Но след челния сблъсък внезапен и страшния трус
лумна пламък от ада и всички ти станаха ближни.
Ти бе цял, невредим, подари ти Бог шанс да живееш! ...
Денят на Будителите 🇧🇬
Писмо от миналото гори като Злато —
за знание, дух и Велик народ.
Ден е на книги, звън на камбана,
нощ, в която мисълта става страж. ...
Есен с пролетна душа 🇧🇬
със стъпките си да смутя не искам,
една звезда изгрява - ярка, близка,
фонтаните по цяла нощ не спят.
Забравени са песните отколе, ...
Его-та 🇧🇬
но хайде - няма смисъл.
Животът е без перспектива,
когато няма мисъл.
А вечността е само дума, ...
Causa perdita* 🇧🇬
Института по физика на твърдото тяло
и института по Електроника
са патентовали едно отдавна умряло
желание и въжделение човешко, ...
С нежна печал 🇧🇬
в които злото все с доброто спори.
В плътта си тленна на живот играя –
не знам дали ще има смърт след края.
И питам се – дали пък съществувам ...
липсваш ти като хармония.
Да си паснем в нежен тон
в океанската симфония.
Пращаш в отговор вибрации, ...
Вчера 🇧🇬
Днес-пожела да си останеш своя.
Вчера в обичта ми се загуби,
Днес отново тя ще ме погуби.
Вчера срещнах те случайно ...
Откровиние 🇧🇬
течаща сама,
през сухите дни
на вярата ни –
едно видение. ...
Ноември е тук 🇧🇬
Обляна от бледи лъчи на забрава.
Едничка надежда за ден и добро,
Миражът мъглив надалече отвява.
Вихрушка от листи танцува в гора, ...
Цъфналата ябълка на двора 🇧🇬
винаги ще ми напомня детството -
с усмивките и сълзите на хора,
оставили ми радост за наследство.
В тишината и в шума ги чувам – ...
Кой си 🇧🇬
Ние го пишем.
Но не с мечове, а с прах.
Не с надежда, а с вина.
Пишем с кръв, с думи, с мълчание — ...
Къс стъкло 🇧🇬
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли, ...
Сърцето е море 🇧🇬
не шепот тих, а яростен прибой.
И аз съм сам, на този бряг висок,
в лятна глъч на гларуси безброй.
Във вените ми морска сол тече, ...
Черно вино 🇧🇬
Земята болна спи от дъждове
Набръчка се стърнището от вади.
Гърнетата по черните огради
от влагата се цепеха на две. ...
Помен в безлюдно село 🇧🇬
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.
Треволякът надвива с бездушие, ...
Смяна на прогнозата 🇧🇬
и лее равнодушно пирът сив –
самотна и заспала безучастност,
октомври е студен и заядлив.
Какво от туй, прогнозата отпратих, ...
Кой е по-бърз 🇧🇬
естественият, натурален интелект,
свързан със съзнанието и чувствата,
одухотворен от многоизмерния Аз,
който не престава никога,да следи, ...
Плахичко сърце 🇧🇬
Нещо в храстите пълзи
или движи се комай,
сякаш е килим безкрай.
Сякаш тупка барабан, ...
писват ми измамите в съня.
Отровните ѝ, женските игрички
пропиват се в сърцето ми - кървя.
Но ти не виждаш нищичко нередно, ...
Лист от дневник 🇧🇬
... все нявга зад отсрещните баири и мен ще ме повика есента,
мелтемът реквиеми ще ми свири, захапал суха сламка във уста,
морето черни ризи ще набръчка, ще се смълчи като след опело,
аверите във килнатата кръчма ще пийнат чаша-две менте мерло, ...