На първи ноември — свещи и слово,
Писмо от миналото гори като Злато —
за знание, дух и Велик народ.
Ден е на книги, звън на камбана,
нощ, в която мисълта става страж. ...
Вървя безшумно. Есенният град,
със стъпките си да смутя не искам,
една звезда изгрява - ярка, близка,
фонтаните по цяла нощ не спят.
Забравени са песните отколе, ...
Любима моя дума - от детство,
пълна с обич, със сила и нежност -
на Теб, Боже - благодарност вечна,
че в този райски кът съм родена ...
За скъпите ни рожби чудесни, ...
Щом с тебе е – най- верен е приятел,
усмихва се, любезничи и ти се ма́зни,
но зад гърба превръща се в предател
да плюе и обижда все го блазни.
Малък лицемер, храни се със злоба, ...
Създавам светове, измислям хора,
в които злото все с доброто спори.
В плътта си тленна на живот играя –
не знам дали ще има смърт след края.
И питам се – дали пък съществувам ...
Нощта се разлива — индиго в сребро,
Обляна от бледи лъчи на забрава.
Едничка надежда за ден и добро,
Миражът мъглив надалече отвява.
Вихрушка от листи танцува в гора, ...
Знаеш ли, повярвах в чудеса,
Въпреки че ти ме изостави.
Чудото е именно в това,
Че макар кървящо и макар със рани,
Моето сърце все още слабо тупка, ...
Мъгла... къде!? Как, мъгла...
то слънце грее! Къде, о ма никой
ли не вижда. Че как да видим,
то мъглата е голяма, гъста!?
Що така, нали бяха видими нещата ...
Задушница е, светят край гробовете,
свещичките от мъката пречистени,
борбата между старото и новото,
тук спира. Безпредметни всички истини,
превръщат се в две дати – знак безкрай ...
Цъфналата ябълка на двора
винаги ще ми напомня детството -
с усмивките и сълзите на хора,
оставили ми радост за наследство.
В тишината и в шума ги чувам – ...
Не ми е сладко виното на мрака,
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли, ...
Светът ни често е шумен и крив,
понякога мълчалив, понякога див.
Но в хаоса тихо расте онова -
спокойното „ние“, без излишни слова.
Смехът се разлива по чашите с чай, ...
Морето пак ме вика с глас дълбок,
не шепот тих, а яростен прибой.
И аз съм сам, на този бряг висок,
в лятна глъч на гларуси безброй.
Във вените ми морска сол тече, ...
Не гоня интереси и съблазни,
не се вълнувам от разкош и лукс.
Общувам ежедневно с хора разни
и не заспивам край театър пуст.
Не търся светлините на прожектор ...
Тук минутите – дълги от чакане –
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.
Треволякът надвива с бездушие, ...
Мъглата се разстиля ежечасно
и лее равнодушно пирът сив –
самотна и заспала безучастност,
октомври е студен и заядлив.
Какво от туй, прогнозата отпратих, ...
И пак вървим към пирова победа,
поклонници на чуждоземни идоли.
Отдавна дядо Йоцо и не гледа
по пътя прашен светлината иде ли.
Заменяме словата си с чуждици, ...
Бездарността е супер гръмогласна,
претенциите и́ са бездънен гьол.
Сама се вижда и красива, и прекрасна,
напук на факта, че е с’ задник гол...
И все се чувства недооценена, ...
За мен винаги по-бърз си остава
естественият, натурален интелект,
свързан със съзнанието и чувствата,
одухотворен от многоизмерния Аз,
който не престава никога,да следи, ...
Явното бездействие съсипва -
писват ми измамите в съня.
Отровните ѝ, женските игрички
пропиват се в сърцето ми - кървя.
Но ти не виждаш нищичко нередно, ...
ЛИСТ ОТ ДНЕВНИК
... все нявга зад отсрещните баири и мен ще ме повика есента,
мелтемът реквиеми ще ми свири, захапал суха сламка във уста,
морето черни ризи ще набръчка, ще се смълчи като след опело,
аверите във килнатата кръчма ще пийнат чаша-две менте мерло, ...
Петдесет свещи в тъмата ще светят,
петдесет години днес ще отметнат.
Сълзи по лицето ще има ли - не зная!
Знам, че обичам и че още мечтая!
Бързах, любих, учих се, трудих и хоп - ...
Тръгвай си, октомври, не бих се разплакала.
Не беше от добрите, признавам...
Прекалено много може би съм очаквала,
но и една от изненадите ти не заслужавам!
Омръзна ми от изпитания! Не, че не съм ...