Poesía de autores contemporáneos
Кълчища 🇧🇬
Спомени,спомени,спомени
минали,настоящи и бъдещи,
шептящи,крещящи,говорещи
далеч ме захвърлят и ме превръщат ...
Две 🇧🇬
и от живота разделени,
но обединени
в светове променени.
Две сърца разделени, ...
Раздялата 🇧🇬
Раздялата е смелостта да кажеш " Стоп"!
Да кажеш старт на новото и действай,
така че плана за теб да прекрои и Бог.
Раздялата дълбока рана болезнена е зная, ...
Чуваш ли как някой шепти... 🇧🇬
Тихо разказва древна история,
за това как се родила любовта
от една трептяща алегория.
За поглед, изпълнен с топлина. ...
Коприва 🇧🇬
Не съм бяло кокиче.
Не съм зайчето бяло.
Нито съм пиленце,което е пяло.
Аз съм сиротна,страшна коприва. ...
Мъж без адрес 🇧🇬
... толкова красиво си живея, че не ми се мисли за смъртта –
паля си в кандилцето елея – светлите молитви си чета,
някой лев на просяка пред храма пускам му в дълбокото чашле,
черпих попа с водка двеста грама – напоследък пее много зле, ...
Зад портата 🇧🇬
улицата ме потапя в свойта глъч,
забързани, вглъбени хора,
намръщени лица, пропити с злъч.
Очи блуждаещи, очи студени, ...
Ден 🇧🇬
едва улавя скритите флуиди,
но чака свойто нежно вдъхновение,
готов е и с надежда ще го види.
Изкачва се нагоре и просторите ...
Дървото на живота 🇧🇬
нищо не може ,да съществува,
защото всички останали са вътре във тях,
така и човешката същност и намерения
извън дървото на живота само са прах. ...
Слънце пак ще грее 🇧🇬
В купа заспа тревата,
сънува пролет пак.
Ветрец люлее клони
със падащи листа. ...
Едно 🇧🇬
Ти си едното време, аз съм другото.
Най-обичам да те дразня, между другото,
но да ти се обяснявам е най-трудното.
И ето пак със тебе тичам, колкото и да го отричам. ...
Буря 🇧🇬
препускат и гърмят неистови и диви,
а долу – светлина и мрак се сливат,
в неспирен танц нежността си изливат.
Каква ли мощ неземна развихрила е сили, ...
Немият палач 🇧🇬
където всеки носи своя грим.
Върви Палач във мрака достолепен,
безмълвено хладен, сякаш тъмен мим.
Той гледа безпристрастно и сурово, ...
Синът на Светлината 🇧🇬
… не е нормално всяка нощ в един да ме събужда глупавата мисъл,
че Господ Бог – нали съм негов син, на светли бъднини ме е орисал,
че няма да я карам ден за ден в мечти, в химери, в купища илюзии,
че аз – додето пея – вдъхновен! – животът и от мен ще се изхлузи, ...
Мило мое съвършенство 🇧🇬
с който да се влюбиш в муза,
щях ли да снова край смъртен,
който нощем хвали друга?
Щях ли да се лутам в Стикса - ...
И тая нощ 🇧🇬
с осанката на поглед сътворен.
Опитвам се да зидам с камъни Вселената у мен.
А мислите ми като въгленче
сред пепел парят, ...
Думите 🇧🇬
Има думи, далечни като звездите.
Има думи, врати ще залостят.
Има думи...
Но се питам, защо са ни понякога думите, когато само с поглед ...
Дувари и синори 🇧🇬
на хорицата
Не ме плашат запустелите ниви
и синори,
а дуварите със злоба градени ...
Народите са гладни 🇧🇬
(Но не за пасти)
и отчаяни,
а всички власти
сякаш не разбират, ...